Center for Society Development

Начало » Публикации » Икономически анализи и доклади » Експортната политика на България за периода 2008-2013 г. – грешка ли е намесата на държавата в икономиката?

Експортната политика на България за периода 2008-2013 г. – грешка ли е намесата на държавата в икономиката?

Реклами

map_ie

Алтернативен отчет за изпълнението на Еспортната политика на България в периода 2008-2013 г.
автор: Център за обществено развитие

Факт е, че успехът на една нация се преопределя от стратегическото мислене на хората, които са избрани да я управляват. След няколкогодишен период на бурно икономическо развитие, страната ни понесе цената на този растеж. Тази цена най-добре се виждаше в състоянието на платежния баланс. В светлината на зараждащата се световна икономическа криза, бяха ли готови българските власти да плащат тази цена?

Стратегията

Когато в края на 2008 г. правителството на “тройната коалиция” на свое заседание прие експортната стратегия на Република България за периода до 2013 година (с работно име Визия 2013/”Експортна политика на Република България 2008-2013” (документът може да се види на: http://www.strategy.bg)), бяха заложени редица мерки и публични политики, с които да се решат серия структурни проблеми на родното стопанство (намиращи израз в представянето на платежния баланс), както и да се повиши капацитета на икономиката за постигане на растеж.
Най-общо реализацията на посочения документ имаше за цел подобряването на инвестиционната среда в България, насърчаване на капиталовложенията с висока добавена стойност, подобряване на инвестиционния маркетинг, обслужването на инвеститорите и осъществяване на проактивна експортна политика. За реализацията на целите в документа бяха разписани мерки, разделени в две групи. Първата залагаше на подкрепата за генериране на инвестиции с добавена стойност, осигурена посредством регламентиране и развитието на индустриалните зони, за чиято инфраструктура е осигурена подкрепа от държавата; подобряване на административното обслужване чрез въвеждане на нови институционални услуги и подобряване на капацитетът на Българската агенция за инвестиции; разработване на цялостна маркетингова програма по целеви сектори, региони и стратегически инвеститори, както и поддържането на интегрирана информационна система. Втората група бе в посока подкрепа на износ с добавена стойност. Тази подкрепа изискваше приоритизация на пазара; създаването на експортен съвет към Министерството на икономиката и енергетиката; създаване на държавно търговско дружество („БулТрейд”); редефиниране на службите по търговско-икономическите въпроси; икономизация на външната държавна политика.
Настъпването на 2014 г. е добър повод да отчетем резултатите от стратегическото мослене на българските власти. В очакване на публичния отчет на държавните органи и институции, ангажирани с реализацията на посочената стратегия, нека видим какво от желаното (заложеното) и разписано в държавният документ (стратегия/политикя) е постигнато, и в кои области желанията са се провалили? За тази цел ще си послужим с официалната статистическа информация.

Желанието. За какво ни е стратегия?

Един от мотивите за прилагането на специално изготвен набор от административни мерки в областта на износа бе интереса и грижата относно състоянието на платежния баланс (ПБ) и по-конкретно наличието на негативни структурни тенденции в неговото развитие в годините преди настъпване на световната икономическа криза. От въвеждането на валутния борд в страната (01.07.1997 г.) до настоящата глобалната криза (датирана през 2008 година след фалита на инвестиционната банка „Лимън Брадърс”) най-големи притеснения за българските власти представлява задълбочаващата се негативна тенденция на дефицит по текущата сметка (ТС) на платежния баланс. Дефицит движен от отрицателното външнотърговско салдо на страната. Този интерес и грижа е лесно обясним, с оглед на това, че текущата сметка е неизменна част от макроикономическото равновесие на една отворена икономика и равнището й е от съществено значение при определяне на съвкупния продукт (доход) и икономическото развитие на страната. В този ред на мисли отрицателното външнотърговско салдо далеч не е само абстрактен макроикономически проблем, а оказва влияние върху поведението на различните икономически агенти. Така например негативните данни за състоянието на външния сектор (състоянието на платежния баланс) се анализират и отчитат в поведението на правителство, корпорации и инвеститори, потребители, външни партньори и др. Дефицитът по текущата сметка представлява обективен ограничител и пред провежданата в страната фискална политика и размера на фискалното салдо, а това резултира в нивото и качеството на предлаганите публични услуги, оптималното данъчно облагане и бреме, размера и управлението на външния държавен дълг и т.н.
Общият преглед на представянето на различните компоненти на платежния баланс показва следната картина. За 11-годишен период от 1998 г. до 2008 г. (вкл.) платежният баланс на България се характеризира с отчетлив дефицит по текущата сметка (дефицитът расте средно с 59 % на година за анализирания период), движен от отрицателното външнотърговско салдо (явление типично за малки и отворени икономики, с европейски хоризонт на развитие) и с излишък по финансовата (излишъкът расте средно с около 53 % на година за анализирания период) и капиталова сметка, движен от привлечените чуждестранни инвестиции (както преки така и портфейлни – поради високата цена на финансовите и дълготрайни активи и отново на фона на европейската перспектива на развитие). Представянето на финансовата сметка е от изключителна важност, тъй като преди идването на кризата реализирането на излишък по нея успява да балансира и изведе до излишък общия платежен баланс на страната (виж таблица 1).
В структурно отношение дефицитът по текущата сметка на ПБ след въвеждане на борда е перманентен и главно поддържан от бума на вътрешното търсене, намиращ израз в отрицателното търговско салдо (доходите растат по-бързо от потенциалния БВП, което създава разлика между заплати и производителност на труда) и балансиран от частните капиталови потоци, насочени към страната ни (по линия на услугите и текущите трансфери от българските емигранти). Ако вътрешното търсене спре своето развитие, то дефицитът по ТС ще се свие драстично. Данните на Българска народна банка (органът, администриращ статистическото обслужване на платежния баланс) ясно показват, че след 1998 г. търговското салдо определя в значителна степен динамиката на текущата сметка, а оттам и на платежния баланс (виж таблица 1). Така например за разглеждания период дупката в търговския баланс на страната е нараснал 26 пъти, като към края на 2008 г. достига исторически връх от 8 597,1 млн.евро (23,1 % от БВП). По този показател България е на първо място в рамките на ЕС 27 (и ЕС 28). След нея остават Кипър (15,6%) и Гърция (14,9%). За същия период дупката по текущата сметка е нараснала 286 пъти, като през 2008 г. се регистрира исторически връх в дефицита в размер на 8 182,5 млн.евро. Представянето на другите 3 показатели, съставящи текущата сметка, а именно статия „услуги”, статия „доход” и статия „текущи трансфери” е недостатъчно добро за да компенсира в устойчива степен негативната тенденция, носена от превишението на вноса над износа. Нещо повече, сектор „доход” подпомага задълбочаването на дефицита по текущата сметка в периодите 1998-2000 г. и 2006-2008 г., след като се отчита отрицателно салдо по тази статия, обусловено съответно от големите лихвени плащания по „брейди облигациите” и лихвените плащания, свързани с емитираните глобални и еврооблигации (във външнодълговите операции от 2001 и 2002 г. за преструктуриране на държавния дълг, извършени от Милен Велчев). За анализирания период статии „услуги” и „текущи трансфери” нарастват около 4 пъти. Интересно е, че нетните постъпления по статия „текущи трансфери” (в която дела на т.нар. remittances или трансфери на емигрантите и постъпленията от ЕС е доминиращ) успяват да покрият отрицателното търговско салдо на 62% през 1998 г., като с приближаване на края на разглеждания период този процент пада и към края на 2008 г. той е вече в рамките на 10%. Същата тенденция наблюдаваме и при статия „услуги” (в която дела на сектор „пътувания”/туризъм е доминиращ). През 1998 г. сектор „туризъм” покрива изцяло (124 %) дупката по търговското салдо, като към края на 2008 г. това съотношение е едва 15 %.
Както и свидетелстват изведените статистическите данни, основният проблем с текущата сметка на платежния баланс е провокиран и предопределен от състоянието на съставните части в рамките на търговското салдо на страната, а именно представянето на показателите износ и внос. За анализирания период износът (FOB) e нараснал 4 пъти, а вносът (FOB) около 5 пъти (виж фигура 1). За този период средно годишно износът расте с темп около 16%, а вносът – с темп от 20 %. В края на 2008 г. износът съставлява 43% от БВП, а вносът – 67,2%. Големите и увеличаващи се стойности на двата показателя говорят за процес на отваряне на икономиката към останалия свят и интегриране в световните пазари, като от теоретична гледна точка е доказано, че отворените икономики имат възможност да реализират ползи от специализация в сравнителните си предимства.

От съществено значение обаче са не само тенденциите в развитието на международните пазари, обемите и динамиката на текущата сметка, но и продуктовата структура на външната търговия и по-специално тази на вноса. Ако една страна внася предимно потребителски стоки тогава би могло да се твърди, че пасивът е по-обезпокояващ, отколкото ако вносът е съставен от инвестиционни стоки като машини, уреди, апарати, транспортни средства, резервни части и оборудване (фактор за генериране на бъдещ износ). В средносрочен и дългосрочен период повишения внос на инвестиционни стоки създава потенциал за нарастване на експортния капацитет на страната. Заимов и Христов (2003) посочват, че този ефект в много голяма степен обаче зависи от това, дали вносните инвестиционни стоки се използват за производство на търгуеми или на нетъргуеми стоки. Ето защо въпросът за анализирането на стоковата структура на вноса на България е от изключително важно значение. Данните показват, че в края на разглеждания период най-висок относителен дял във вноса на България имат суровините и материалите (33,5%), следвани от инвестиционните стоки – с 27,4%, енергийни ресурси – с 21,8% и потребителски стоки (тук се включват и автомобилите) – със 17,3. Общо първите две групи стоки регистрират дял от 66.2%, което е най-високия дял в рамките на разглеждания 11-годишен период (виж фигура 2). Погледнато в динамика, за периода групата на инвестиционните стоки и групата на потребителските стоки регистрират ръст, съответно делът на първата група нараства с 6 п.пункта до 27,4%, а делът на втората група нараства с 2,9 п.пункта до 17,3%. Спад регистрират групата на материалите и суровините и групата на енергийните ресурси, съответно спад от 7,1 п.пункта до 33,5% и спад от 2,1 п.пункта до 21,8%. Същевременно съотношението между потребителски и инвестиционни стоки се поддържа устойчиво в границите на 50-60%, като само през 1998 г. то е 70%, а през 2008 г. е 63,0 %.

При разглеждането на проблема за дефицита на текущата сметка е налице и друга закономерност. Конкретно за България е доказана високата импортоемкост на износа ни, т.е. ако искаме да реализираме по-голям износ утре, трябва да направим голям внос днес. Според д-р В. Йоцов, асистент на изпълнителния директор на холандската група в МВФ, “импортността” на нашия износ е около 40%, т.е. за да реализира България единица износ, около 40% от нея трябва преди това да се осъществи като внос на ресурси, на технологии, машини, материали и т.н. Така например износът на цветни метали през 2000 г. расте с 272,4 млн.евро (103,5%) спрямо 1999 г. (същото наблюдаваме и през 2004 г. когато износът расте с 211,6 млн.евро (39,6%) спрямо 2003 г.; и през 2006 г. когато расте със 761,7 млн.евро (80,7%) спрямо 2005 г.) и съответно вносът на руди расте със 79,5 млн. евро (50,5%) за 2000 г. (за 2004 г. – ръст със 137.0 млн.евро (43.8%) спрямо 2003 г.; за 2006 г. – 407,5 млн.евро (69 %) спрямо 2005 г.). Или пък повишената активност на хранителната индустрия (както на вътрешния пазар, така и за износ) води до ръст на вноса на суровини за производство на храни (например за 2008 г. ръстът на износа на храни спрямо 2007 г. е с 19,9% или 102,7 млн. евро, а ръстът при вноса на суровини за същата година е с 107,0 млн.евро (10,6%)). Подобни зависимости можем да намерим и при износа на мебели и домакинско оборудване и вноса на дървен материал и пластмаси; при износа на дрехи и обувки и вноса на текстилни материали; при износа на петролни продукти и вноса на суров петрол; при износа на машини и оборудване и вноса на резервни части и т.н. Популярен сред икономистите е възгледа, че ако искаме да постигнем реален растеж на БВП от 4-5% на година, то може да се очаква поне двойно по-голям ръст на вноса. От своя страна вносът на технологии стимулира износа и посредством намаляване на производствените разходи, повишаващи ефективността и конкурентоспособността на продукцията.
Както се видя, от структурна гледна точка увеличаването на вноса, което се дължи на повишено търсене на инвестиционни стоки, винаги се възприема като положителна тенденция. При износа обаче обикновено се преследва диверсификация на продуктовата структура и преминаване към износ на завършени продукти с висока конкурентоспособност и добавена стойност. Прегледът на динамиката и структурата на износа за периода 1998-2008 г. показва, че в края на разглеждания период най-висок относителен дял в износа на България имат суровините и материалите (44,5%), следвани от потребителски стоки – с 22,5%, инвестиционните стоки – с 16,5 % и енергийни ресурси – с 16,4%. Общо втората и третата групи стоки, за които можем да кажем, че са завършени продукти с добавена стойност регистрират дял от 39,0%, който не е сред най-високите в рамките на разглеждания 11-годишен период (виж фигура 3). Погледнато в динамика, за периода групата на инвестиционните стоки и групата на енергийните ресурси регистрират ръст, съответно делът на първата група нараства с 0,5 п.пункта до 16,5%, а делът на втората група нараства с 9,7 п.пункта до 16,4%. Спад регистрират групата на материалите и суровините и групата на потребителските стоки, съответно спад от 1,7 п.пункта до44,5% и спад от 8,5 п.пункта до 22,5%.
В рамките на така разгледаните тенденции за вноса и износа, може да се изведе една неблагоприятна зависимост, която казва, че в рамките на 11 години след въвеждане на валутния борд преобладаващия дял (над 60 %) на материалите и суровините и инвестиционните стоки (стоки със средна или висока добавена стойност, които трябва да се явяват генератор на бъдещ износ) в общия внос на страната носи след себе си формирането на преобладаваща позиция (около 60 %) на групата на енергийните ресурси и материалите и ресурсите (продукти влизащи в графа суровини за производство, отличаващи се с ниска добавена стойност) в общия износ на страната. Така се формира неустойчиво развитие в рамките на външнотърговското ни салдо, предпоставка, за перманентния дефицит по текущата сметка на платежния баланс.

Съвсем логично, след прегледа на представянето на компонентите в текущата сметка, е да отправим поглед към структурата и динамиката на финансовата сметка (ФС), която до голяма степен е определяща при оценката на устойчивостта на външната позиция, особено когато е налице дефицит по текущата сметка. От друга страна, както се знае, нивото и вида на инвестициите, отчитани във финансовата сметка, влияе пряко върху текущата сметка чрез статията „доход” и косвено чрез финансиране на ръста във вноса.
В исторически план статистиката показва, че основен компонент във финансовата сметка са преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ). Позитивното отношение към преките инвестиции е обяснимо с оглед на това, че те се считат за устойчиво (и в определена степен недългово) финансиране на текущата сметка. Освен това се предполага, че чуждестранния стратегически инвеститор ще внесе по-добър мениджмънт, международни контакти и ноу-хау, които имат ефект и върху останалата част от бизнеса и икономиката.
След 1998 г. нетните преки инвестиции в страната нарастват със средногодишен темп от 32,3 %, при темп на нарастване на излишъка по финансовата сметка от 53,2 %. За целия анализиран период те нарастват около 10 пъти, а спрямо 2007 г., когато се отчитат рекордно високи величини на показателя, те нарастват около 15 пъти. През 2008 г. (последната година от анализирания период), когато се усеща най-силно ефекта от започналата именно през тази година световна икономическа криза, ПЧИ спадат спрямо 2007 г. с 25,7 % или с около 2 324,0 млн.евро. Единствен такъв спад за периода се наблюдава през 2001 г., когато спадът е с 18,1 %. Най-висок отчетен ръст се постига през 2006 г. когато страната привлича с 97,4 % (3 069,5 млн.евро) повече инвестиции спрямо предходната година.
През анализирания период връзката между ПЧИ и дефицита по текущата сметка (и значението им) се доказва напълно, след като през 1998 г. постъпилите в България ПЧИ покриват над 20 пъти дупката по ТС, като до края на периода съотношението не пада под 1 и се движи в рамките на 1- 2, с изключение на 2008 г., когато пада под 1 (82,2%). От друга страна, голямото значение, което имат преките инвестиции за състоянието на платежния баланс, се разкрива и чрез връзката им с повишения внос, който причиняват по линия на дългосрочните инвестиционни стоки. Фигура 4 показва изведената зависимост между преките чуждестранни инвестиции и вноса на инвестиционни стоки в България. Както вече посочихме преките инвестиции са проводник на нова корпоративна култура, знания и способности за управление и спомагат за по-бързия трансфер на технологии към страната. Макроикономистът Г. Минасян (2002) отбелязва, че притокът на ПЧИ логично се свързва с повишен внос на дългосрочни инвестиционни стоки, който влошава търговския баланс, но подобно влошаване е икономически здравословно, а не причина за безпокойство. Това влошаване може да се разглежда като “цената” за генериране и поддържане на икономическия растеж в България.

В контекста на проблема за текущата сметка на платежния баланс е важно да се види какво е направлението и какъв е ефекта на постъпващи в българската икономика инвестициите, т.е. отрасловата структура на ПЧИ. Стремежът е привличането на т.нар. инвестиции от „второ поколение”, които водят до развитието на износноориентирани сектори с висока добавена стойност на продукцията. Те от своя страна биха били предпоставка за преодоляване на негативната тенденция в представянето на текущата сметка. Данните свидетелстват (виж таблица 2), че за разглеждания период най-висок обем инвестиции отвън са привлекли секторите „недвижими имоти” (22,5%), „финансово посредничество” (19,2%), „преработваща промишленост” (18,1%) и „търговия и ремонт на автомобили, мотоциклети и лични вещи” (17,7%) и „строителство” (6,7%). При всички тези сектори е характерно, че през 2008 г. се регистрира спад спрямо 2007 г. Така например при сектор „финансово посредничество” спадът е с 22,8 % (495,2 млн.евро); при сектор „преработваща промишленост” – 40,6% (429,5 млн.евро); при сектор „недвижими имоти” – 19,4 % (503,8 млн.евро); при сектор „строителство” – 25,0 % (203,5 млн.евро). Като единствено сектор „търговия и ремонт на автомобили, мотоциклети и лични вещи” продължава да отчита все още ръст в размер на 1,2 % (15,5 млн.евро).

Реалността

Дотук беше представена една детайлна картина по отношение на дисбалансите в платежния баланс към края на 2008 г. с цел посочване на конкретните проблеми и сфери на въздействие, изправени пред публичните власти, както и разкриване на входните параметри на показателите, които ще послужат за крайната оценка на качеството на въздействието на разработените в тази посока публични стратегии и политики (набор от мерки). В подкрепа на това, бихме използвали и името, което стои на основния стратегически документ на държавата в областта на експортната политика, а именно „Визия 2013”. Именно защото терминът „визия” означава „какви искаме да бъдем”, т.е. какви искаме да бъдем към 2013 г., по отношение на платежния баланс на България той се явява естествен критерий за качествена оценка на предприетите мерки за въздействие. Нека видим какви са резултатите?
Към края на 2013 г. (последната година от условно приетия за целите на анализа период на въздействие 2009-2013 г. Периодът на въздействие е периода, през който се прилагат административните мерки и политики) платежният баланс на България приключва с излишък по текущата сметка в размер на 751,3 млн.евро. Това е исторически връх в представянето му в най-новата стопанска история на страната след като положително салдо по тази статия на платежния баланс се постига за последно през 1997 г. (в размер на около 500 млн.евро). В тази връзка е целесъобразно да се посочи, че положително салдо, макар и неустойчиво, се постига и през 2011 г. (друга година в периода на въздействие) в размер на 33,4 млн.евро. В противовес на това и в унисон с икономическата теория финансовата сметка регистрира дефицит в размер на 1 465,2 млн.евро (виж таблица 1). В други две години от периода на въздействие също се отчита дефицит, съответно през 2010 г. (673,1 млн.евро) и 2011 г. (885,8 млн.евро). За последно отрицателно салдо по тази сметка се достига през 1996 г. (година на всеобща (валутна, дългова, банкова) криза в българската икономика). В резултат на тези развития към края на 2013 г. платежния баланс регистрира дефицит в размер на 599,2 млн.евро. В периода на въздействие се отчита такъв дефицит още и през 2009 г. (649,8 млн.евро) и 2010 г. (384,0 млн.евро). За последно платежният баланс е бил на минус през 1998 г. (84,6 млн.евро). Също така от данните става ясно, че през 2010 г. страната е отчела „двоен дефицит” в платежния си баланс, което поражда огромен риск за действието на валутния борд и неговите оперативни правила. За сравнение такъв дефицит не е постиган от 1991 г. насам, когато България обявява мораториум по външнодълговите си плащания.
Както видяхме има години в периода на въздействие, в които дупката в текущата сметка е затворена. В структурно отношение обаче дефицитът по текущата сметка на ПБ продължава да е главно поддържан от бума на вътрешното търсене, намиращ израз в отрицателното търговско салдо, и балансиран от частните капиталови потоци, насочени към страната ни (по линия на услугите и текущите трансфери от българските емигранти). Данните на БНБ ясно показаха, че след 1998 година търговското салдо определя в значителна степен динамиката на текущата сметка, а оттам и на платежния баланс (виж таблица 1). След 2008 г. тази зависимост обаче е видоизменена, като другите компоненти на сметката започват да оказват все по-голямо въздействие върху нейното представяне. Така например спрямо 2008 г. дупката в търговския баланс на страната е спаднала около 4 пъти и към края на 2013 година тя е в размер на 2 353,3 млн.евро (5,9 % от БВП). Прави впечатление, че в годините на регистриран излишък по ТС (2011 и 2013), статия „услуги” и статия „текущи трансфери” показват едни от най-добрите си стойности в исторически план, като през 2011 г. услугите (с доминиращата роля на сектор „туризъм”) покриват външнотърговския дефицит на 107,1%, а през 2013 г. текущите трансфери (доминирани от средствата на емигрантите и постъпленията от фондовете на ЕС) покриват този дефицит на 101,2 %. Нещо повече, статия „услуги” нараства спрямо 2008 г. един път и половина, като към 2013 г. сектор „пътувания” (туризъм) отчита исторически (за последните 25 години) най-високото си ниво (1 908,0 млн.евро). Така сектор „туризъм” покрива на 81,1 % дупката в търговското салдо на страната. Освен това през последните три години от периода на въздействие друг съставен компонент на статия „услуги”, а именно „други услуги” (вкл. комуникационни, финансови, строителни, лицензионни, културни и др.) постига положително салдо. Нещо, което не се е случвало от 2004 г. Същевременно с това салдото по статия „текущи трансфери” нараства около 3 пъти спрямо 2008 г. и към 2013 г. възлиза на 2 381,8 млн.евро. Отново исторически връх!
Видяхме, че представянето на търговското салдо започва все по-малко да въздейства върху динамиката на текущата сметка на платежния баланс. Какво обаче става със състоянието на показателите износ и внос? Сфери, който са цел за въздействие от страна на държавните институции.
Спрямо 2008 г. износът (FOB) e нараснал 1,5 пъти, а вносът (FOB) се покачва леко с около 800 млн.евро. (виж фигура 1). За периода до края на 2013 г. средно годишно износът расте с темп от около 23,4%, а вносът – с темп от 15,3%. В края на 2013 г. износът съставлява 55,6% от БВП (с 12,6 п.пункта повече спрямо 2008 г.), а вносът – 61,6% (с 5,6 п.пункта по-малко спрямо 2008 г.). Трябва се отчете факта, че през 2009 г. (първата година от периода на въздействие) и износа и вноса се свиват драстично на годишна база, съответно спад от 23,1% и спад от 33,3 %. Тогава картината в края на 2013 г. относно представянето на двата показателя е следната: спрямо 2009 г. износът нараства около 2 пъти до историческата стойност от 22 228,2 млн,.евро, а вносът – около 1,5 пъти до историческите 24 581,5 млн.евро.
Въпреки основната цел на правителството по това време, чрез приемането и прилагането на експортна стратегия да се постигне положително салдо по търговския баланс на страната, данните за периода на въздействие свидетелстват, че българската икономика продължава да отчита дефицит във външната си търговия. В този контекст е важно да се проследи дали благоприятните тенденции в продуктовата структура на вноса от периода преди 2009 г. са се запазили?
Данните показват, че в края на 2013 г. най-висок относителен дял във вноса на България имат отново (както и през 2008 г.) суровините и материалите (35,4%, ръст с 1,9 п.пункта), следвани от енергийните ресурси – с 23,4% (с ръст от 1,6 п.пункта), инвестиционните стоки – с 22,3% и потребителските стоки (тук се включват и автомобилите) – с 18,5%. Прави впечатление, че за периода на въздействие инвестиционните стоки намаляват своя дял в общата вносна кошница за сметка на енергийните ресурси (спад с 5,1 п.пункта до 22,3%). Общо първата и третата групи стоки регистрират дял от 57,7%, което е с 3,2 п.пункта по-малко спрямо 2008 г. (виж фигура 2). Това дава отражение в съотношението между потребителски и инвестиционни стоки, което за периода от 2009 до 2013 г. се поддържа в границите от 80-85%, като само през 2012 година то е 76%, а през 2010 г. – 92%. Освен това е видно, че едно от намеренията на властите за формиране на тенденция в рамките на вноса, при която вноса на инвестиционни стоки да заеме мястото на дела на материалите и суровините (плюс енергийните ресурси) няма как да се случи, след като към 2013 г. дела на инвестиционните стоки е едва една трета от дела на материалите и суровините (плюс енергийните ресурси). Изводът е, че има влошаване в рамките на вноса, което говори от една страна, че правителствените мерки не работят в желаната посока, а от друга това представлява тревога по отношение на устойчивото представяне занапред на търговския баланс.
Относно импортоемкостта на износа в периода на въздействие се забелязва известно нарушаване на закономерността ръстът при някои групи стоки за износ да предизвиква внос на определени видове стоки. Така например износът на цветни метали през 2010 г. и 2011 г. расте с над 500 млн. евро на годишна база (ръст от 46,4% и 39,3%) и съответно вносът на руди расте с над 500 млн. евро (49,2 %) за 2011 г. Но през последните две години – 2012 и 2013 г., докато вносът на руди продължава да расте, то износът на цветни метали (плюс желязо и стомана) продължава да пада. Подобна тенденция, но в по-малка степен се наблюдава и при хранителната индустрия, когато износът на храни води до ръст на вноса на суровини за производство на храни (например за 2013 г. ръстът на износа на храни спрямо 2012 г. е с 10,0% или 99,5 млн. евро, а ръстът при вноса на суровини за същата година е 33,5 млн.евро (6,0%)). Подобни закономерности намираме отново и при износа на мебели и домакинско оборудване и вноса на дървен материал и пластмаси – в по-малка степен; при износа на дрехи и обувки и вноса на текстилни материали – в голяма степен. Случаите при износа на петролни продукти и вноса на суров петрол и при износа на машини и оборудване и вноса на резервни части се запазват в рамките на наблюдаваната зависимост през предходния период на разглеждане от 1998 до 2008 г. Интересен е случая на група стоки „храни, напитки и цигари” и група „лекарства и козметика”, които продължават на регистрират ускорен ръст във вноса им, въпреки че същите групи стоки показват същото поведение и в показателя „износ”. Освен това вносът на резервни части, оборудване, горива и масла продължава да расте и да покорява нови исторически върхове, запазвайки темпа на ръст и обемите от последните години на разглеждания период 1998-2008 г. Едно от обясненията е, че както констатирахме сектор „туризъм” в страната продължава със своето ускорено развитие дори в годините на глобална икономическа криза.
Прегледът на динамиката и структурата на износа за периода 2009-2013 г. показва, че в края на разглеждания период най-висок относителен дял в износа на България имат отново суровините и материалите (43,4% – спад спрямо 2008 г. с 0,9 п.пункта), следвани от потребителски стоки – с 23,4% (ръст спрямо 2008 г. с 0,9 п.пункта), инвестиционните стоки – с 17,8 % (ръст спрямо 2008 г. с 1,3 п.пункта) и енергийни ресурси – с 15,2% (спад спрямо 2008 г. с 1,2 п.пункта). Общо втората и третата групи стоки, за които можем да кажем, че са завършени продукти с добавена стойност регистрират дял от 41,3 % (с 2,3 п.пункта повече спрямо 2008 г), който не е сред най-високите в рамките на разглеждания период (виж фигура 3). Погледнато в динамика, за периода общия износ расте с 46,2 % спрямо 2008 г., като през 2009 г. се регистрира сурово свиване в рамките на 23,1% (или 3 504,8 млн.евро). През следващите години от периода износът расте ускорено, като единствено през 2012 г. ръстът е минимален. Оптимистичен знак е, че от всички групи стоки, износът на групата инвестиционни стоки регистрира най-голям ръст спрямо 2008 г.- 57,3 %, следвана от групата на потребителските стоки – 52,5 %, групата на суровините и материалите – 42,6% и групата на енергийните ресурси – 35,3%. Все пак оптимизмът в динамиката на структурата на износа трябва да бъде по-умерен, като се има предвид, че той има склонност към големи годишни колебания (при всички съставни групи стоки, с изключение на инвестиционните стоки), които се дължат на случайния и нестабилния му характер в немалка негова част. Това често е износ на несигурни пазари, с еднократни сделки, които не се повтарят в бъдеще.
Конкретно годишните колебания в дела на износа на потребителски стоки говорят за неговия рисков и често случаен характер. Липсва ясна тенденция към подобрение на структурата му, докато годишните количества растат. Бързо расте износът на храни (не се знае обаче каква част от този износ е с висока степен на обработка, носеща висока добавена стойост) и лекарства и козметика, на цигари, на дрехи и обувки (производството на ишлеме е неустойчиво), мебели и домакинско оборудване. Подобни са колебанията и при групата на суровините и материалите. От 6 765,2 млн. евро през 2008 г. той спада на 4 993,2 млн. евро през 2009 г. и скача на 9 647,7 млн. евро през 2013 г. Този бурно нарастващ износ на суровини и материали не е основание за гордост. По-скоро обратното, защото се знае, че далеч по-изгодно би било да се преработват у нас във висококачествени крайни продукти и да се изнасят на много по-високи цени. Бързо расте износът на цветни метали, пластмаси и каучук, суровини за производство на храни, дървен материал, хартия и картон. Както видяхме, делът на износа на инвестиционни стоки все още е твърде нисък, въпреки че техният обем расте, особено през 2013 г. От тези числа обаче не може да се съди за технологичното ниво на изнасяните инвестиционни стоки. Част от тях са машини, уреди и апарати, чийто обем расте след 2009 г. Расте износът на транспортни средства, на резервни части и съоръжения, но и за тях е трудно да се оценява технологичното им ниво. За това може да се съди само по косвен път, например чрез цените (някои западноевропейски страни публикуват данни за средните импортни цени на силно дезагрегирани групи стоки от посочените. Средните вносни цени на тези държави за такива стоки от България са с 40-60%, често до 100%, а в някои случаи и до 1,5 пъти по-ниски от средните цени по които те внасят като названия същите стоки от другите държави. От това може да се заключи, че стоките на другите страни са по-качествени от нашите в най-широкия смисъл на думата). Още по-голям интерес относно качеството на износа на България представляват резултатите от един сравнителен динамичен анализ за 2000 и 2011 г. на промените в структурата на износа по групи стоки в зависимост от технологичното им ниво в 9 източноевропейски страни (виж таблица 3).

Изведените данни свидетелстват, че през 2000 г. най-нисък (3,3%) е бил делът на високотехнологичните продукти в българския износ, следван от Словакия и Латвия. По износа на средно-високотехнологични продукти (17,7%) сме между страните с най-нисък дял. По износа на средно нискотехнологични продукти сме с най-висок дял (34,5%). По износа на нискотехнологични продукти (30,8%) имаме средна позиция, а по износа на информационно-комуникационни продукти сме на дъното с 1,5%, следвани от Латвия и Словакия. През 2011 г. сме на предпоследно място по износа на високотехнологични продукти с 6,5%. Предпоследни сме и по износа на средно- високотехнологични продукти (18,9%). По износа на средно нискотехнологични продукти сме с най-висок дял (34,8%), а по износа на нискотехнологични продукти – със средна позиция. Предпоследни (с 3,4%) сме по износа на информационно-комуникационни продукти. Частично удовлетворение дава само бавното повишение на дела на високотехнологичните продукти в износа (от 3,3% на 6,5%) в продължение на 11 години, макар че в Чехия, Словакия (4 пъти), Румъния повишението е по-бързо, а Унгария запазва високото си ниво от 29,5%. Съществено подобрение има в дела на изнасяните от нас нискотехнологични продукти – той спада от 30,8% на 21,3%. Неизменен остава делът на средно високотехнологичните и на средно нискотехнологичните продукти.
В допълнение на това в рамките на разгледания период на въздействие продължава да се развива вече изведената неблагоприятна зависимост, която казва, че преобладаващия дял (над 60 %) на материалите и суровините и инвестиционните стоки (стоки със средна или висока добавена стойност, които трябва да се явяват генератор на бъдещ износ) в общия внос на страната носи след себе си формирането на преобладаваща позиция (около 60 %) на групата на енергийните ресурси и материалите и ресурсите (продукти влизащи в графа суровини за производство, отличаващи се с ниска добавена стойност) в общия износ на страната. Така се подкрепя неустойчивото развитие в рамките на външнотърговското ни салдо, предпоставка, за перманентния дефицит по текущата сметка на платежния баланс в бъдеще.
След прегледа на представянето на компонентите в текущата сметка в периода на въздействие, да отправим поглед към структурата и динамиката на финансовата сметка.
След 2008 г. нетните преки инвестиции в страната намаляват със средногодишен темп от 23,7 %, явление, придружено от формирането на значителна дупка във финансовата сметка от 1 465,6 млн.евро в края на 2013 г. Спрямо 2008 г. инвестициите спадат около 6 пъти, а спрямо 2007 г., когато се отчитат рекордно високи величини на показателя, те спадат около 8,5 пъти. Само през две от годините в периода на въздействие се регистрира ръст спрямо предходни години – 2011 г. (15,5%) и 2013 г. (2,1%). Най-сериозен спад се достига през 2009 г. когато страната привлича с 63,8 % (4 290,9 млн.евро) по-малко инвестиции спрямо 2008 година. Представянето на показателя към 2013 г. може да се сравни и е малко по-добро от нивото от 2002 година.
През анализирания период връзката между ПЧИ и дефицита по текущата сметка (и значението им) се компроментира напълно, след като през 2009 г. постъпилите в България ПЧИ покриват едва една трета от дефицита по ТС, като до края на периода съотношението пада под 0,15 (към края на 2013 г. – 13,3%). От друга страна данните за подструктурата на ПЧИ разкриват системно важна тенденция. През целия период 2008-2012 г. позиция „Реинвестирана печалба” регистрира отрицателно салдо, като най-голямо е то през 2010 г. (445,7 млн.евро) и 2012 г. (367,1 млн.евро). С оглед на намалелите капиталови потоци към страната ни, е обезпокояващо, че вече реализирали се в българската икономика инвестиции, изтичат под формата на изтеглени печалби към страните инвеститорки. От тук, странна е и реакцията на правителствените власти, които приемат в края на 2008 г. стратегия за преодоляване на дисбалансите в платежния ни баланс чрез залагане на мерки за привличане на нови (от нови географски региони) инвеститори, без да отчетат посочената тенденция, с което да добавят нови механизми и инструменти за спиране на изтичането и спада в доверието на вече привлечени инвестиции и партньори.
Вече бе изведена една зависимост между преките чуждестранни инвестиции и вноса на инвестиционни стоки в България. Така преките инвестиции играят ролята на проводник на нова корпоративна култура, знания и способности за управление и спомагат за по-бързия трансфер на технологии към страната. До началото на 2009 г. българската икономика се развива с ускорени темпове. Повишената икономическа активност водеше след себе си инвестиции отвън, които покриваха дупката между местните спестявания и инвестиции. Тъй като местното производство, а и доходи са на ниско ниво, то вносът на чуждестранни фактори за производство се обзпечаваше от притока на външни инвестиции. Ако приемем, че постигането на рекорден дефицит по текущата сметка е „цената” за генерирането на този икономически растеж, то в годините след 2008 г., когато икономическата активност се свива, зависимостта между ПЧИ и вносът на инвестиционни стоки (генератори на бъдещ износ) логично се нарушава. Данните от фигура 4 свидетелстват за това. Спрямо рекордната 2008 г. вносът на инвестиционни стоки спада последователно през 2009 г. и 2010 г., след което през 2011 и 2012 г. се покачва последователно. През 2013 г. нивото от 2012 г. почти се запазва, като то е малко по-високо от нивата през 2006 г. В контраст на това, ПЧИ в петте анализирани години се сриват последователно (с изключение на лекия ръст от 2010 г.) и към 2013 г. те са около 6 пъти по-малко от стойността на внесените в страната инвестиционни стоки. В тези условия, остава висящ въпроса кой е новият генератор за наблюдавания възобновен ръст във вноса на инвестиционни стоки? И не трябва ли да се разработят мерки, които да въздействат именно върху този нов източник на ноу-хау, добри управленски и производствени практики, на иновации и международни контакти?
Друг основен въпрос, пряко свързан с проблема за текущата сметка на платежния баланс е този за направлението и ефекта на постъпващите в българската икономика инвестициите, т.е. отрасловата структура на ПЧИ. Както разбрахме стремежът на правителствените власти е привличането на т.нар. инвестиции от „второ поколение”, Инвестиции, които водят до развитието на износноориентирани сектори с висока добавена стойност на продукцията. На първо време данните от таблица 2 показват, че общата стойност на привлечените инвестиции през периода на въздействие сериозно изостават спрямо предходния 11 годишен период. Ако приемем, че за 11 години са привлечени около 34 млрд.евро, то през един пет годишен период при запазване на тенденцията и темпа на нарастване е логично да се съберат около 15-16 млрд. евро. Реалността обаче е друга. От 2009 г. до 2013 г. включително, се привличат ПЧИ за около 7 млрд. евро – почти двойно по-малко от нормалното. Въпреки това за разглеждания период се наблюдава нова тенденция на развитие в рамките на структурата на ПЧИ. Вече с най-висок обем инвестиции отвън е секторът на „Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия, газообразни горива и вода” (26,6%). За сравнение през предходния период този сектор е привлякъл в абсолютна сума почти толкова инвестиции колко и през този период. На второ място остава сектор „преработваща промишленост” (с дял от 18,3%), като в абсолютна стойност инвестициите намаляват около 5 пъти спрямо предходния период. На трето място застава сектор „финансово посредничество” (дял от 12,9%). Спрямо предходния период чуждестранните вложения в него са около 7 пъти по-малко. На четвърто място е сектор „търговия и ремонт на автомобили, мотоциклети и лични вещи” (с дял от 10,2%). Спадът при него е около 8 пъти. В челната петица се появява един нов сектор, а именно „транспорт, складиране и съобщения” (8,2%). От тази петица обаче изпадат два сектора: предишният лидер – „операции с недвижими имоти” и сектор „строителство”. Дори при първия сектор се наблюдава отчетлив отлив на инвестиции (242,9 млн.евро), при генерирани 7 709,4 млн.евро през предишния 11-годишен период.
Въпреки че не влиза в първата петица, добро представяне през периода 2009-2013г. има сектор „добивна промишленост” (с дял от 8,1%). Посочената динамика в отрасловата структура на ПЧИ в периода на въздействие говори отчасти за подобрена перспектива пред българския износ и търговско салдо след като се увеличава делът на вложенията в експортноориентирани сектори, наред с повишените инвестиции в сектори, принадлежащи към услугите.

Изводи, коментари и препоръки

Обезпокояващ е фактът, че се приема от страна на правителството стратегия за развитие на основен за постигането на икономически растеж сектор, в края на първата година от планирания в същата тази стратегия период на въздействие (а именно 2008 г.). Оттук следва, че приетият документ и заложените в него дейности трябва да обхващат периода 2009-2013г., когато реално ще започнат да се прилагат и действат заложените мерки в областта на износната и инвестицинната политика. Освен това, когато през 2008 г. вече се забелязват първите признаци, предвестници за настъпване на икономическа криза в родното стопанство, намиращо израз и в представянето на ключови компоненти и съотношения в рамките на платежния баланс, националното правителство не прави необходимите корекции по стратегията, с цел прилагане на адекватни антикризисни мерки, а приема стратегията и мерките за въздействие в тях, планирани на база стара стопанска конюнктура и проекции.
След като в продължение на 11 години от (след въвеждането на валутния борд до началото на глобалната икономическа криза от 2008 г.), структурата и динамиката на платежния баланс на страната почти не се изменя и показва едни и същи закономерности в своето представяне, то в периода на въздействие след 2008 г. се наблюдават интензивни промени. Така например през петгодишния период на въздействие за първи път от 1991 г. (когато България обявява мораториум по външнодълговите си плащания) сме свидетели на „двоен дефицит” (по текущата и по финансовата сметка) в платежния баланс на страната, което поражда огромен риск за действието на валутния борд и неговите оперативни правила. В три от годините от периода финансовата сметка е на минус, нещо което не се е случвало от 1996 г. (година на всеобща стопанска криза у нас и международна изолация). Към края на 2013 г. даже се достига рекорден дефицит от около 1,5 млрд. евро, събитие без аналог в стопанската история на България от 1990 г. насам. От друга страна в този период текущата сметка показва положително представяне в две от годините, като през 2013 г. се отчита отново рекордно ниво в рамките на 24 годишен период. Единственно 1997 г. може да се сравнява с постигнатия показател. В резултат на това общият платежен баланс в три от годините отчита рекордно ниво на отрицателно салдо, което е индикатор за проблеми с международната инвестиционна позиция на страната и конкурентоспособността на родното стопанство. Така посочената динамика на развитие говори за случаен или рисков характер на факторите, които причиняват тази динамика. Следователно това създава усещане за ниска степен на планиране и прогнозиране и ограничени възможности в правителствените органи за въздействие върху средата. Трудно бихме приели обратната теза, че посочените разнородни по своята посока и величина развития в рамките на платежния баланс на страната са в резултат на приложени административни мерки, политики и инструменти за въздействие. Ако все пак е така, то изводът е, че в своите действия правителствените органи не разглеждат цялостно платежния баланс като не правят и необходимите логически връзки между съставните сметки и не оценяват адекватно информацията, която предоставят те.
Конкретния анализ показва, че са в ход нови процеси и тенденции в рамките на основния за правителствените институции проблем по отношение на платежния баланс. Така например в периода 2009-2013 г. върху представянето на текущата сметка започват да въздействат и придобиват все по-голямо значение други компоненти на сметката. И връзката между търговското салдо и текущата сметка се прекъсва. Нещо повече статия „услуги” (с доминиращата роля на сектор „туризъм”) покриват външнотърговския дефицит на 107,1% през 2011 г. (през същата година ТС е с положтелно салдо), а през 2013 г. текущите трансфери (доминирани от средствата на емигрантите и постъпленията от фондовете на ЕС) покриват този дефицит на 101,2 %. (отново през същата година ТС отбелязва излишък). В тази връзка е съществено, че сектор „туризъм” отчита все по-рекордни за последните 25 години стойности в своето представяне (положително салдо от 1 908,0 млн.евро), което към края на 2013 г. покрива на 81,1 % дефицита в търговското салдо на страната. Освен това през последните три години от периода на въздействие друг съставен компонент на статия „услуги”, а именно „други услуги” (вкл. комуникационни, финансови, строителни, лицензионни, културни и др.) постига положително салдо. Нещо, което не се е случвало от 2004 г. Същевременно с това, салдото по статия „текущи трансфери” нараства около 3 пъти спрямо 2008 г. и към 2013 г. възлиза на 2 381,8 млн.евро. Отново исторически връх! Този анализ показва, че административните мерки трябва да се актуализират (допълнят) в посока на онези сектори и области, които се явяват новите фактори за развитие на текущата сметка.
Не може обаче да се пропусне анализа върху досегашния главен фактор за динамиката на текущата сметка и основно поле за административно въздействие, а именно външнотърговското салдо. Конкретният анализ на дефицитите по текущата сметка на България за периода 1998-2008 г. ясно показа, че те са тясно свързани с дефицитите, регистрирани в търговията със стоки. Следователно подобряването на баланса по текущата сметка предполага преди всичко подобряване на търговското салдо, т.е. износът да започне да расте с по-големи темпове или поне да се изравни по темпове на растеж с тези на вноса. Това се случва през периода на въздействие. Спрямо 2008 г. износът (FOB) e нараснал 1,5 пъти, а вносът (FOB) се покачва леко с около 800 млн.евро. За периода до края на 2013 г. средно годишно износът расте с темп от около 23,4%, а вносът – с темп от 15,3%. В края на 2013 г. износът съставлява 55,6% от БВП (с 12,6 п.пункта повече спрямо 2008 г.), а вносът – 61,6% (с 5,6 п.пункта по-малко спрямо 2008 г.). Тези данни по-горната дефиниция ни карат да приемем, че заложените мерки в областта на износа са ефективни. Въпреки това, остава съмнение дали мерките за подкрепа на правителството са тези фактори, които движат посочените тенденции, след като приоритизация на пазара не се случва (Европейския съюз и балканските държави продължават да са основен пазар за българските стоки, въпреки стагнацията там (през 1998 г. общо тези пазари са 59 % от целия износ; през 2008 г. – 78%, а в края на 2013 г -73%)). Стремежът за насочване на износа към бурно развиващите се икономики в Азия не се случва с желаните темпове – през 1998 г. износът за този регион е с дял от 8%; през 2008 г. – 10%, в края на 2013 г. – 12%. Освен това идеята за конструиране на експортен съвет към Министерството на икономиката и енергетиката, който да подпомага правителството и бизнеса, също не се реализира. Не се създаде и държавно търговско дружество („БулТрейд”). Историята помни, че вече имаше агенция за насърчаване на търговията, която беше закрита чрез сливането й с агенцията за малки и средни предприятия. Освен това службите по търговско-икономическите въпроси (СТИВ), там където ги има не подпомагат бизнеса в опитите му да навлезе на нови пазари. Не са налице и реални резултати от процеса на икономизация на външната държавна политика. Направиха се редица срещи на най-високо ниво от правителствени представители с цел промоциране на условията за правене на бизнес у нас и българския износен потенциал в страни като Китай, Виетнам, Бразилия, Катар, но без конкретни резултати и сделки.
В тази връзка спорно остава дали в условията на пазарна икономика, може с увеличаване на административните структури да се подпомага износа на една страна. Все пак, по-добър вариант остава чрез административните мерки да се насърчава производството и потреблението на български стоки на вътрешния пазар с цел редуциране на вноса, което предполага насърчаване на малките и средни предприятия. Освен това може да се развие продуктовия портфейл на Българска банка за развитие (ББР) в посока на покриване на нуждите на местния бизнес – този който иска да излезе навън, както и на този, който е представен вече навън. Спорно остава значението на една друга държавна структура за износноориентираните производства – Българската агенция за експортно застраховане (БАЕЗ). Въпреки, че за периода от 2008 г. до 2013 г. правителството е отпуснало около 410 млн. лева на агенцията, като сумите с всяка изминала година се повишават, то не се наблюдава голям ръст в експортноориентираните предприятия, които са се възползвали от услугите и продуктите на БАЕЗ. По данни на агенцията едва 1,24% е дела на застрахования износ спрямо реализирания износ (изт: годишен отчет за 2012 г.) Този процент пада в три последователни години, като през 2010 г. е бил 1,45%, а през 2011 г. 1,35%. Най-голям процент от тях са за страни като Германия, Румъния, Италия, Македония, Гърция, Украйна и др.
Правителствените органи приемат тезата, че ако пасивът по търговското салдо е доминиран от внос на инвестиционни (машини, уреди, апарати, транспортни средства, резервни части и оборудване – фактор за генериране на бъдещ износ), а не потребителски стоки, то дефицитът по сметката не трябва да е повод за безпокойство. Прави впечатление обаче, че за периода на въздействие инвестиционните стоки не само не се увеличават, ами и намаляват своя дял в общата вносна кошница за сметка на енергийните ресурси (спад с 5,1 п.пункта до 22,3%). Общо групата на инвестиционни стоки и тази на суровините и материалите (ако приемем, че тези групи стоки се влагат в бъдещия износ) регистрират дял от 57,7%, което е с 3,2 п.пункта по-малко спрямо 2008 г. Това веднага дава отражение в съотношението между потребителски и инвестиционни стоки, което за периода от 2009 до 2013 г. се поддържа в границите от 76/80-85/92%. За сравнение в периода преди 2009 г. това съотношение е в границите от 50-60%. От тук става ясно, че едно от намеренията на властите за формиране на тенденция в рамките на вноса, при която вноса на инвестиционни стоки да заеме мястото на дела от близо 60% на материалите и суровините (плюс енергийните ресурси) няма как да се случи, след като към 2013 г. делът на групата на инвестиционните стоки е едва една трета от дела на материалите и суровините (плюс енергийните ресурси). Изводът е, че има влошаване в рамките на вноса, което говори от една страна, че правителствените мерки не работят в желаната посока, а от друга това представлява тревога по отношение на устойчивото представяне в бъдеще на търговския баланс.
Една отчетлива зависимост през периода на въздействие се нарушава, след като импортоемкостта на българския износ се преодолява. Така например вносът на суровини се увеличава, а износа на крайния продукт, използващ тези суровини спада. Наблюдава се и обратния случай – намален внос на суровини и ресурси, придружен от нарастващ износ на готовия продукт.
В контекста на стремежа за генериране на износ с висока добавена стойност за периода се появява един оптимистичен знак в динамиката и структурата на износа. От всички групи стоки, износът на групата на инвестиционни стоки регистрира най-голям ръст спрямо 2008 г. – 57,3%, следвана от групата на потребителските стоки – 52,5%, групата на суровините и материалите – 42,6% и групата на енергийните ресурси – 35,3%. Все пак оптимизмът в динамиката на структурата на износа трябва да бъде по-умерен, като се има предвид, че той има склонност към големи годишни колебания (при всички съставни групи стоки, с изключение на инвестиционните стоки), които се дължат на случайния и нестабилния му характер в немалка негова част. Това говори за реализиран износ на несигурни пазари, с еднократни сделки, които не се повтарят в бъдеще. Конкретно годишните колебания в дела на износа на потребителски стоки говорят за неговия рисков и често случаен характер. Липсва ясна тенденция към подобрение на структурата му, докато годишните количества растат. Бързо расте износът на храни (не се знае обаче каква част от този износ е с висока степен на обработка, носеща висока добавена стойост) и лекарства и козметика, на цигари, на дрехи и обувки (производството на ишлеме е неустойчиво), мебели и домакинско оборудване. Подобни са колебанията и при групата на суровините и материалите. От 6 765,2 млн. евро през 2008 г. той спада на 4 993,2 млн. евро през 2009 г. и скача на 9 647,7 млн. евро през 2013 г. Този бурно нарастващ износ на суровини и материали не е основание за гордост. По-скоро обратното, защото се знае, че далеч по-изгодно би било да се преработват у нас във висококачествени крайни продукти и да се изнасят на много по-високи цени. Бързо расте износът на цветни метали, пластмаси и каучук, суровини за производство на храни, дървен материал, хартия и картон. Както видяхме, делът на износа на инвестиционни стоки все още е твърде нисък, въпреки че техният обем расте, особено през 2013 г. От тези числа обаче не може да се съди за технологичното ниво на изнасяните инвестиционни стоки. В тази връзка е важно да се проследи и събере достатъчно надеждна статистика за дела на високо и средно технологичните стоки в общия износ на страната. От различни проучвания за региона на Централна и Източна Европа става ясно, че към 2011 г. сме на предпоследно място (от общо 9 разгледани страни от региона) по износа на високотехнологични продукти с 6,5%. Предпоследни сме и по износа на средно- високотехнологични продукти (18,9%). По износа на средно нискотехнологични продукти сме с най-висок дял (34,8%), а по износа на нискотехнологични продукти – със средна позиция. Предпоследни (с 3,4%) сме по износа на информационно-комуникационни продукти. Частично удовлетворение дава само бавното повишение на дела на високотехнологичните продукти в износа (от 3,3% на 6,5%) в продължение на 11 години (от 2000 до 2011 г.), макар че в Чехия, Словакия (4 пъти), Румъния повишението е по-бързо, а Унгария запазва високото си ниво от 29,5%. Съществено подобрение има в дела на изнасяните от нас нискотехнологични продукти – той спада от 30,8% на 21,3%. Неизменен остава делът на средно високотехнологичните и на средно нискотехнологичните продукти.
В обобщение, връзката между вноса и износа конкретно за България най-добре се показва чрез правилото „60/60”. Това е преобладаващия дял (около 60 %) на групите на материалите и суровините и на инвестиционните стоки (стоки със средна или висока добавена стойност, които трябва да се явяват генератор на бъдещ износ) в общия внос на страната. Той носи след себе си формирането на преобладаващата позиция (около 60 %) на групата на енергийните ресурси и материалите и ресурсите (продукти влизащи в графа суровини за производство, отличаващи се с ниска добавена стойност) в структурата на общия износ на страната. За съжаление това правило е в сила за периода от 1998 г. до края на 2013 г. Като никакви административни интервенции или пазарни условия не го променят.
Все повече започва да се налага мнението, че подобряването на дефицита по текущата сметка на платежния баланс изисква ефективно икономическо преструктуриране. Очевидно е че конкурентноспособността на българската експортна продукция не може да се базира на ресурсоемки, енергоемки и трудоемки производства, чиято ценова конкурентоспособност на международните пазари може бързо да се изпари при рязко увеличение на цената на суровините, енергията или работните заплати на трудещите се. Алтернативата е активното развитие на иновативни, перспективни сектори каквито са високотехнологичните производства. Високотехнологичните продукти и услуги позволяват на икономиките, в които се произвеждат, да повишат общата си конкурентоспособност на световния пазар, да поддържат висок темп на нарастване на износа, и то на стоки и услуги със сравнително
високи международни цени. В национален план развитието на такива производства и услуги води до снижаване разходите на материали и енергия в единица БВП и до по-висок дял на екологично чистите производства; до стабилен икономически растеж и рязко повишаване на стандарта на живот в тези страни. В тази връзка оптимистични са опитите на две български правителства в периода 2009-2013 г. да изгради или насърчи съответстваща на нуждите на бизнеса и икономиката технологична инфраструктура по линия на реализация на проекти като „София Тех Парк” в София и „АгроФууд Тех” в Пловдив.
Известно е, че предпоставки за развитието на високите технологии се явяват инвестициите в производствена база и най-вече в човешките ресурси. Това предполага привличане на експортно ориентирани ПЧИ с утвърдени производствени практики, марки и имена, които биха осигурили нови пазарни ниши, достъп до нови технологии и подобряване на организацията и ефективността на труда, както и създаването и задържането на квалифицирана работна ръка, което изисква сътрудничество между държавата, бизнеса и образованието и науката. Наукоемките и високотехнологични производства са от стратегическо значение за развитието на страната. Те ще допринесат не само за нарастване на БВП, но също така за увеличаване на добавената стойност на българската продукция; за повишаване на производителността и подобряване на конкурентоспособността на фирмите и икономиката като цяло; за нарастване на износа в резултат на по-големите възможности за пазарна реализация на българските продукти в страната и в чужбина; за редуциране на дефицита по текущата сметка на платежния баланс. В допълнение високите технологии ще издигнат технологичното равнище на група отрасли (информационните и комуникационните технологии), чийто прогрес е задължително условие за качественото развитие на всяка икономика през XXІ – ви век.
Конкретно няколко са проблемите около ПЧИ и връзката им с преодоляването на негативните тенденции в платежния баланс. На първо място, все по-малко е значението на тези инвестиции за балансиране на платежния баланс. Поне това говори статистиката за периода на въздействие (2009-2013 г.). През анализирания период връзката между ПЧИ и дефицита по текущата сметка (и значението им) се компроментира напълно, след като през 2009 г. постъпилите в България ПЧИ покриват едва една трета от дефицита по ТС, като до края на периода съотношението пада под 0,15 (към края на 2013 г. – 13,3%). От друга страна данните за подструктурата на ПЧИ разкриват системно важна тенденция. През целия период 2008-2012 г. позиция „Реинвестирана печалба” регистрира отрицателно салдо, като най-голямо е то през 2010 г. (445,7 млн.евро) и 2012 г. (367,1 млн.евро). С оглед на намалелите капиталови потоци към страната ни, е обезпокояващо, че вече реализирали се в българската икономика инвестиции, изтичат под формата на изтеглени печалби към страните инвеститорки. Следователно като странна може да се определи реакцията на правителствените власти, които приемат в края на 2008 г. стратегия за преодоляване на дисбалансите в платежния ни баланс чрез залагане на мерки за привличане на нови (от нови географски региони) инвеститори, без да отчетат посочената тенденция, с което да добавят нови механизми и инструменти за спиране на изтичането и спада в доверието на вече привлечени инвестиции и партньори. На този фон, фаворизирането на икономизацията на външната политика и дейността на Българската агенция за инвестиции по линия на осъществяване на инвестиционен маркетинг (базиран на изграждането на промоционални звена и реализирането на редица roadshow в глобални финансово-икономически центрове – Лондон, Франкфурт, Милано, Париж) е неефективно избран способ за справяне с предизвикателствата, който влиза в противоречие с актуалните стопански процеси, нужди и тенденции в страната.
На второ място, ако приемем, че постигането на рекорден дефицит по текущата сметка е „цената” за генерирането на икономически растеж, то в годините след 2008 г., когато икономическата активност се свива, наблюдаваната преди глобалната криза зависимост между ПЧИ и вносът на инвестиционни стоки (генератори на бъдещ износ) логично се нарушава. Данните свидетелстват, че спрямо рекордната 2008 г. вносът на инвестиционни стоки спада последователно през 2009 г. и 2010 г., след което през 2011 и 2012 г. се покачва последователно. През 2013 г. нивото от 2012 г. почти се запазва, като то е малко по-високо от нивата през 2006 г. В контраст на това, ПЧИ в петте анализирани години се сриват последователно (с изключение на лекия ръст от 2010 г.) и към 2013 г. те са около 6 пъти по-малко от стойността на внесените в страната инвестиционни стоки. В тези условия, остава висящ въпроса кой е новият генератор за наблюдавания възобновен ръст във вноса на инвестиционни стоки? И не трябва ли да се разработят мерки, които да въздействат именно върху този „нов източник на ноу-хау, добри управленски и производствени практики, на иновации и международни контакти”?
На трето място, както разбрахме стремежът на правителствените власти е привличането на т.нар. инвестиции от „второ поколение”. Инвестиции, които водят до развитието на износноориентирани производства с висока добавена стойност на продукцията.
Данните за периода на въздействие свидетелстват за продължаване на негативната тенденция от годините преди кризата, по-голямата част от външните инвестиции да се реализират в спекулативни сектори на икономиката. В първата петица от сектори продължават да са тези на финансовото посредничество (дял от 12,9%) и на „търговия и ремонт на автомобили, мотоциклети и лични вещи” (с дял от 10,2%). Все пак динамиката в отрасловата структура на ПЧИ в периода на въздействие говори отчасти и за подобрена перспектива пред българския износ и търговско салдо след като се увеличава делът на вложенията в експортноориентирани сектори, наред с повишените инвестиции в сектори, принадлежащи към услугите. Така например за периода с най-висок обем инвестиции отвън е секторът на „Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия, газообразни горива и вода” (26,6%). За сравнение през предходния период този сектор е привлякъл в абсолютна сума почти толкова инвестиции колко и през този период, но като дял е заемал едва 5,2% от общия обем инвестиции. На второ място остава сектор „преработваща промишленост” (с дял от 18,3%), като в абсолютна стойност инвестициите намаляват около 5 пъти спрямо предходния период. На трето място застава сектор „финансово посредничество”. Спрямо предходния период чуждестранните вложения в него са около 7 пъти по-малко. На четвърто място е сектор „търговия и ремонт на автомобили, мотоциклети и лични вещи”. Спадът при него е около 8 пъти. В челната петица се появява още един нов сектор, а именно „транспорт, складиране и съобщения” (8,2%). От тази петица изпадат два сектора: предишният лидер – „операции с недвижими имоти” и сектор „строителство”. Дори при първия сектор се наблюдава отчетлив отлив на инвестиции (242,9 млн.евро), при генерирани 7 709,4 млн.евро през предишния 11-годишен период. Въпреки че не влиза в първата петица, добро представяне през периода 2009-2013г. има сектор „добивна промишленост” (с дял от 8,1%), което дава основание да се прогнозира неговото по-голямо значение за икономиката на страната в бъдеще.

Дискусионен остава и въпроса с изграждането на институционализирани индустриални зони от страна на държавата – основен подход за въздействие, залегнал в разглежданата стратегия. Към момента на приемането й, в България функционират едва няколко икономически зони, като най-големите от тях са създадени още през 1988 г. – Видин и Русе. Това са еднолични акционерни дружества, учредени с държавно имущество под шапката на „Национална Компания Индустриални Зони“ ЕАД. Компанията оперира вече зони в споменатите Русе, Видин плюс Свиленград, като развива пет допълнителни индустриални терена – Божурище, Бургас, Карлово, Телиш/ Плевен и Варна. Дискусионният характер на въпроса произтича от това дали и доколко е ефективно и целесъобразно държавата да се намесва на пазара на индустриални площи, след като големи индустриални зони в България се развиват успешно и с частни капитали и инициатива. Такъв пример е „Тракия икономическа зона“, който е един от най-мащабните икономически проекти на България. Осъществява се върху площ от 10 700 000 кв м в района на Пловдив и обединява 6 индустриални зони. Тезата, защитавана от правителството обаче е подкрепена от действията на чешкото правителство. Преди време „Филипс“ избират между четири държави къде да направят най-голямата фабрика за електроника в Европа. Чешкото правителство изкупува над 20 хектара земя, сменя предназначението, прави пътища, проект, огради, вкарва железници, ток, вода. Всичко плаща държавата. След това проектът е продаден на „Филипс“ за 1 крона. В резултат на това „Филипс“ носи със себе си 3 хил. работни места, като създава бизнес за 300-400 фирми в региона и изнася за над 5 млрд. евро годишно продукция в ЕС, която се води чешка продукция. За България този пример се предвижда да последва „Индустриална зона Божурище”, където е заявен сериозен интерес за разполагане на мощности от страна на малки български компании със сериозен международен потенциал в областта на високите технологии, както и сериозни китайски производители в областта на машиностроенето (предварителни информации сочат за преместване на голям производител на локомотиви от Чехия). Друг пример, който е на път да реализират държавните власти, е проектът „Аутопарк – България” край Видин. Там се очаква през 2017 г. да започне производство на автомобили на немската компания „Даймлер”. Важно е да се отбележи, че този проект е част от стратегията за развитие на най-бедния регион в България и ЕС, чрез прилагането на Интегрирани териториални инвестиции. Концепция, която е нова за българската реалност, но дава нова насока за развитие на регионите, на производството и зноса и на икономиката като цяло.
В края, ако България иска да постига в бъдеще икономически растеж посредством конкурентните си предимства в областта на износа е критично важно да се направи цялостна оценка на макроикономическата среда, както вътре в страната, така и в международен план. При разработването и реализацията на стратегия 2014-2018 г. е нужно подробно да се анализират и безпристрастно оценят възникналите проблеми и слабости при реализацията на експортната политика в периода 2009-2013 г. Ако крайната оценка е негативна, то трябва да се предефинира нуждата от намеса на публичните власти в стопанския механизъм на държавата. Все пак, ако оценката е положителна, то тогава обществото е изправено пред избор какви да са държавните инструменти за намеса. Много по-добре би било, както за стимулирането на икономиката, така и за цялата икономика, ако се насочат усилия за решаване на най-важните за страната проблеми, свързани с образованието, здравеопазването, социалната система, екологията и корупцията.

Графики и таблици – моля влезте в следния документ:
grafiki i tablici

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google+ photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google+. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: